Две години 76-годишният Атанас Ковачев е на легло. След прекаран инсулт мъжът е абсолютно неподвижен. Атанас е като жив труп. Живее в порутена къща в смолянския квартал Устово, от която никога не е излизал, без ток и вода, със 118 лева пенсия на месец. Грижи за него полага синът му, който е бил изоставен от баща си на 7-годишна възраст.
„Оставил ме е на 7 години, ходил е нагоре-надолу, сега падна и дойде при мен. Няма кой друг да го гледа. Преди две години получи инсулт и от тогава е на легло. Дете съм му, не мога да го оставя“, разказа синът Валери Ковачев.
Атанас е родом от Неделино. Преди много години се преселил в Смолян, след което зарязал семейството си и тръгнал из България. Последно работил в София, където се пенсионирал.
„Вижте го пълен труп е, рани са му станали навсякъде. За радост сърцето му е здраво. Лявата ръка и левия крак имат малко движение, но дясната страна е напълно неподвижна“, каза синът.
Проблемът на болният мъж е, че личната му карта е с адресна регистрация в столицата. Така и не успял да си смени местоживеенето заради болестта. Няма личен лекар, няма изписани лекарства, а пенсията не стига само за памперсите, които взима синът му. „Няма как да живее у нас, защото имам семейство, три деца и майка ми. Говорих с внучката на собствениците на къщата, които са починали и реших да го настаня в една от стаите. Майка ми не го иска. Едвам смогвам с минималната заплата, която взимам и него да гледам“, разказа Валери. Баща му не получава никакви социални помощи, защото личната му карта не е издадена от Смолян. Синът, който работи в Топливо, имал идея да го настани в старческия дом във Фатово, но от там поставили условие да е с адресна регистрация в Смолян, да има личен лекар, както и други изисквания.
„Имаше място във Фатово и можеше да го уредя да бъде настанен. Според мен това е най-доброто решение на проблема. Аз работя, нямам време постоянно да съм до него. Когато детето не е на училище ходя и сутрин и вечер, иначе само вечер мога да отида да го обслужа. Колкото живот има да няма мъчене. След работа най-напред тичам насам и тогава се прибирам“, допълва Валери. Той е съгласен да плаща за старческия дом, за да може поне остатъка от живота му да бъде малко по-добър от сегашното положение.
Отправихме запитване до директорът на ОД на МВР ст. комисар Николай Димов какъв е начинът неподвижният мъж да получи смолянска лична карта. „За хората с увреждания, които нямат възможност да посетят паспортните служби за подаване на заявления за издаване на български личен документ, се предоставя възможност да бъдат посетени по домовете и обслужени от мобилна група, след подадена от техни близки молба за посещение и след предварително подадено заявление в ГРАО за промяна на адресната регистрация“, каза шефът на полицията.
