Европейският съд за правата на човека обяви за недопустима жалбата на мюсюлманското настоятелство за гробището в село Старцево. Религиозната организация загуби поредната си битка за имота.
Повече от 17 години настоятелството не жали сили и средства, за да получи владението върху гробището в селото. В края на миналата година надеждите им бяха попарени от Страсбург. Решението на Европейския съд е от октомври и с него се отхвърля жалбата като необоснована. От мюсюлманското настоятелство не са доказали намеса от страна на публичните власти в правото да изповядват своята религия.
На 6 март 2007 г. кметът на Златоград издава акт, с който вписва 9-те дка имот като публична общинска собственост, с изричното отбелязване парцелът да се използва като гробище и преди това е бил държавна собственост. Пет години по-късно от настоятелството завеждат гражданско дело за собственост. На 23 юли 2014 г. Районният съд в Златоград отхвърля иска като недоказан, а решението е потвърдено последователно от Смолянския окръжен съд и ВКС. След последния съдебен акт, произнесен на 11 януари, е внесена жалба в Страсбург.
Сагата започва през 2005 г., когато смолянският бизнесмен Костадин Василев започва строителство на цех в Старцево. От мюсюлманското настоятелство подават молба да се издаде удостоверение за възстановяване на собственост. Подобно удостоверение обаче не може да бъде изготвено без представен помощен кадастрален план за границите на бившия имот, който е изискан от кметството. Година по-късно те внасят нужния план, който обаче е върнат заради това, че в приложения протокол фигурират подписи на лица, които към датата на съставяне на протокола са починали. Последвал отказ за възстановяване на собствеността. Платено било и обезщетение за мюсюлманските имоти в община Златоград, между които е и спорното гробище. След неуспешния опит да се снабдят с документи мюсюлманите завеждат дело срещу Василев и фирмата му, но то приключва в полза на предприемача.
От настоятелството твърдят, че със съдебно решение от 11 ноември 1924 г. по дело на Даръдеренския мирови съдия, написано на ръка, се признава собствеността на няколко имота в “мохамеданската вероизповедна община”, в това число и в село Елехча – старото име на Старцево. В документа обаче съдията се позовава на граждански закон за Османската империя, при все, че регионът отдавна е в българска територия. Представено е и удостоверение от 4 февруари 1925 година, както и записка от 22 юни 1938 година за вписване в съда на недвижим имот, от което се установява, че в периода от 1924 – 1939 г. Даръдеренската мохамеданска вероизповедна община включва вероизповеданите мохамедански общности със самостоятелни настоятелства. На база тези документи всяко настоятелство владее и ползва земите, които са на негова територия. Според данните от преди близо век имотът представлявал поляна, гробища и храсталак с площ от 29,1 дка. Претенциите на настоятелството обаче са за единия от трите парцела – 9.006 дка, за който през 2007 г. е вписан Акт за публична общинска собственост.
Пред съда в Страсбург от настоятелството се оплакват, че властите са „попречили и ограничили“ ползването на парцела, в който е разположено гробището. Изисквали обредите да се извършват единствено на място за поклонение, а не до гроба, организирали „активна пропаганда“ срещу мюсюлманските обреди, наложили са ограничения за разположението на гробовете и формата на надгробните плочи, изисквали мюсюлманските покойници да се погребват облечени и в ковчези. Магистратите обаче излизат със становище, че тези твърдения са твърде общи и не се потвърждават от нито едно доказателство.
